Днес не ми е ден…

Добрата новина е, че денят е към края си. Въпреки че никога не е късно нещата да се оплескат още повече, ама…бе по-добре да си трая.

В квартала ми има профилактика на водата. Което ще рече, че днес цял ден течаща вода вкъщи няма. Няма да ви казвам какво е да не можеш да вземеш един душ посред лято, особено пък в ден, в който температурите са достигнали 37 градуса… Със съседите отдалеч се надушваме, че сме от една порода. Косата ми цял ден мяза на гнездо, не съм за пред хора направо. Все пак една приятелка ме изнуди да излезем на кафе, при което отнейде довтаса бившият й приятел и се тропна на нашата маса. Абе, мама му стара, като виждаш, че сме си покрили главите, все едно всеки момент предтои бомбардировка, това не ти ли говори, че не си особено желан?! Някои хора явно не разбират от намеци. Нито пък от дума и от добро възпитание, като се има предвид какъв цирк спретна.

На всичкото отгоре преядох със сливи. Какво да се прави, много ги обичам, като са още кисели. Нужно ли е да обяснявам какво се случва, когато преядеш със сливи?

…И ако искате, вярвайте, ама току-що си счупих един зъб. Така е, като избързах с добрата новина… Да плача ли, да се смея ли…

Май ми е време да си лягам. Нищо, че е 8:30.